Текст за преразказ в 7. клас с примерна разработка

Този текст за преразказ е създаден за упражнение в 7. клас. Първо прочети историята и напиши своя вариант. След това виж примерната разработка и сравни последователността, гледната точка и преобразуването на репликите.

Материалът е по-кратко учебно упражнение, а не официална задача на МОН или пълен пробен изпит.

Условие: Напиши подробен преразказ от името на Лора.

Учебен текст: „Преди откриването“

Когато Лора влезе в училищния салон, Ники вече окачваше последната снимка. До откриването на изложбата оставаше половин час. Двамата бяха подредили шест стари фотографии на квартала и до всяка — снимка на същото място днес.

Лора остави раницата си до масата и отстъпи назад. Редицата изглеждаше почти права. Само последният картон се беше килнал.

— Ще го оправя — каза Ники и посегна към лепенките. — Ти провери надписите.

Под третата фотография пишеше „Старата гара, 1964 г.“. Лора се наведе. На снимката се виждаше ниска сграда с три прозореца и пощенска кутия до входа. Тя помнеше друга гара — с висока часовникова кула. Дядо ѝ беше дал фотографиите и щеше да дойде на откриването.

— Това май е пощата — каза тя.

Ники слезе от стола.

— Вече ги разпечатахме. Едва ли някой ще забележи.

Лора внимателно отлепи снимката от картона. На гърба ѝ с избледняло мастило беше написано: „Пощата през зимата, 1964“.

— Ще забележи — отвърна тя и му показа надписа.

Тя взе листа с готовите заглавия и отиде до компютърния кабинет. Вратата беше заключена. На връщане срещна учителката си, която носеше кана с вода и чаши за гостите.

— Може ли да разпечатаме още един надпис? — попита Лора.

Учителката погледна часовника.

— Ключът е при колегата ми, а той още не е дошъл. Какво се е случило?

Лора обясни за грешката. Учителката остави каната на масата и извади от чантата си бял блок.

— Пробвайте с това. Има и черен флумастер в чекмеджето.

В салона Ники отново беше на стола. Лора сложи блока пред него и потърси линия. Ако сменяха само един надпис, той щеше да се различава от останалите.

— Да ги напишем всичките на ръка — предложи тя. — Ти можеш да изрежеш картончетата.

Ники подаде ножицата.

— Първо да проверим и другите.

Те обърнаха една по една фотографиите и сравниха надписите. Останалите пет бяха верни. Лора очерта шест еднакви правоъгълника и написа заглавията, а Ники ги изряза.

Когато залепиха последния надпис, откъм коридора се чуха гласове. Дядото на Лора влезе с мокър чадър и спря пред третата снимка.

— Тук съм изпращал писма на брат ми — каза той. — На второто гише отляво.

Лора прибра флумастера в чекмеджето. До вратата вече чакаха още двама посетители.

Примерен преразказ от името на Лора

Когато влязох в училищния салон, Ники вече окачваше последната снимка. До откриването на изложбата оставаше половин час. Бяхме подредили шест стари фотографии на квартала, а до всяка от тях — снимка на същото място днес.

Оставих раницата си до масата и отстъпих назад. Снимките изглеждаха почти подравнени, но последният картон беше наклонен. Ники каза, че ще го оправи, и посегна към лепенките. Помоли ме да проверя надписите.

Под третата фотография беше написано, че показва старата гара през 1964 г. Наведох се и разгледах ниската сграда с три прозореца и пощенска кутия до входа. Помнех гара с висока часовникова кула. Дядо ми беше дал фотографиите и щеше да дойде на откриването.

Казах на Ники, че това май е пощата. Той слезе от стола и възрази, че вече сме разпечатали надписите и едва ли някой ще забележи грешката. Внимателно отлепих снимката. На гърба ѝ с избледняло мастило пишеше, че това е пощата през зимата на 1964 г. Отвърнах, че някой ще забележи, и му показах надписа.

Взех листа с готовите заглавия и отидох до компютърния кабинет, но той беше заключен. На връщане срещнах учителката си. Тя носеше кана с вода и чаши за гостите. Попитах я дали може да разпечатаме още един надпис. Учителката погледна часовника и обясни, че ключът е при неин колега, който още не е дошъл. Попита ме какво се е случило.

Разказах ѝ за грешката. Тя остави каната на масата, извади бял блок от чантата си и ни предложи да използваме него. Каза, че в чекмеджето има черен флумастер.

Когато се върнах в салона, Ники отново беше на стола. Сложих блока пред него и потърсих линия. Ако сменяхме само един надпис, той щеше да се различава от останалите. Предложих да напишем всички на ръка, а той да изреже картончетата.

Ники подаде ножицата и предложи първо да проверим другите надписи. Обърнахме фотографиите една по една. Останалите пет надписа бяха верни. Очертах шест еднакви правоъгълника и написах заглавията. Ники ги изряза.

Щом залепихме последния надпис, от коридора се чуха гласове. Дядо ми влезе с мокър чадър и спря пред третата снимка. Каза, че там е изпращал писма на брат си, на второто гише отляво. Прибрах флумастера в чекмеджето. До вратата вече чакаха още двама посетители.

Какво да сравниш със своя текст

Разказът е от първо лице: Лора става „аз“, а дядо ѝ — „дядо ми“. Основните действия са в минало свършено време; минало несвършено и минало предварително са запазени там, където са нужни.

Репликите са предадени с непряка реч. Запазена е и причината за всяка следваща стъпка: грешният надпис, заключеният кабинет, белият блок, проверката на всички снимки.

Твоите изречения могат да са различни. Провери дали си запазил съществените подробности и дали не си добавил чужди мисли, нови действия или собствен извод.

Авторски учебен материал на Diplo. Примерната разработка не е единственият възможен верен преразказ и няма присъдена официална оценка. Ориентир за задачата: МОН — модел за НВО по БЕЛ, VII клас, 2025/2026. Проверка: 07.09.2026.