Как учим
Персонализирано обучение: еднакъв резултат, различни пропуски
Двама ученици решават десет задачи и получават по шест верни отговора. Трябва ли утре да упражняват едно и също?
Общият резултат още не ни казва достатъчно. Единият може да пропуска детайли в текста. Другият ги намира, но се затруднява да обясни защо е избрал отговора. Ако и двамата започнат целия урок отначало, част от работата вероятно няма да е насочена към конкретното им затруднение.
Да погледнем зад общия брой точки
В този измислен пример задачите проверяват три умения. Числата и профилите са илюстративни, а не резултати на наши ученици.
| Умение | Елена | Борис |
|---|---|---|
| Намира изрично посочен факт | 4 от 4 | 2 от 4 |
| Прави извод от текста | 2 от 3 | 1 от 3 |
| Подкрепя отговор с подходящ детайл | 0 от 3 | 3 от 3 |
| Общо | 6 от 10 | 6 от 10 |
За Елена разумна следваща цел е да свързва твърдението си с доказателство от текста. Например към „Героинята бърза“ да добави кое нейно действие показва това.
При Борис първо бихме проверили как чете условието и намира търсената информация. Дали пропуска отрицание? Дали бърка кой извършва действието? От таблицата не можем да решим коя е причината. Нужни са още няколко отговора и кратък разговор за начина на решаване.
Тези малки извадки дават посока за проверка. Не са достатъчни, за да поставим траен етикет на който и да е ученик.
Личният план трябва да има конкретна цел
„Да подобря четенето“ е широко пожелание. „Да подкрепя отговора си с точен детайл от непознат текст“ вече позволява да подберем задача и да видим резултата.
За такава цел можем да подготвим кратка последователност: един разгледан пример, собствен опит и нов текст за проверка. След няколко дни се връщаме към същото умение. Ако отговорът е самостоятелен, има основание да продължим. Ако помощта още е нужна, променяме упражнението или обяснението.
Това е работен пример за планиране, а не универсална схема за всички деца. Възрастта, учебната цел и конкретните затруднения имат значение.
Как разбираме персонализацията в Diplo
При разработването на личните учебни пътеки тръгваме от уменията и реалните отговори. Замисълът е практиката да отчита къде учащият се затруднява, като запазва необходимото покритие на материала.
Персонализацията не бива да свежда обучението до любимите теми или до още от най-лесните задачи. Силните страни също имат нужда от поддържане. А различната последователност не означава различни изисквания за изпита.
Когато разглеждате личен план, потърсете три ясни неща: кое умение е целта, на какви отговори се основава изборът и с каква нова задача ще се провери напредъкът. Самото име на ученика в заглавието на плана не отговаря на тези въпроси.
Следващата стъпка е как адаптивното обучение избира задачата. За родителите има и пример как да проследяват напредъка.