НВО по БЕЛ, 7. клас — 19 юни 2024, вариант 1

Текстът започва с договора за нови документи за самоличност и после казва кога ще се появят, какво остава същото и какво е ново в тях: чипът и биометричните данни. Всичко се отнася до новите документи.

Какво проверява: Тема на информационен текст.

Внимавай: В (искането за лична карта на 14-годишните) е голяма част от текста, но е само една от подтемите. Темата покрива целия текст.

В текста пише, че новите документи се очакват в средата на 2024 г. и че в тях ще има вграден чип. А съединява тези две сведения.

Какво проверява: Свързване на две сведения от текста.

Внимавай: Б е подвеждащ: през 2022 г. е подписан договорът, а не е започнало издаването на новите карти.

Текстът казва, че електронен идентификатор може да се добави, ако гражданинът желае. Щом е по желание, не е задължителен.

Какво проверява: Въпрос с „НЕ“: задължително или по желание.

Внимавай: В звучи като формалност, но подписът на родител, настойник или попечител е задължителен, когато искането подава непълнолетен.

Последният ред на таблицата е за хората, от които временно е невъзможно да се вземат отпечатъци. Там валидността е 12 месеца, т.е. 1 година.

Какво проверява: Четене на таблица.

Внимавай: Б (10 години) е валидността от друг ред на таблицата: за картите на хората от 18 до 70 години.

Текстът казва, че първа лична карта се иска след навършване на 14 години. Таблицата има отделен ред за първата карта на 14–16-годишните. Сведението е и в двата източника.

Какво проверява: Информация, която я има и в текста, и в таблицата.

Внимавай: А, Б и Г са само в таблицата: текстът не говори за такси, срокове на валидност и бърза услуга.

Текстът казва изрично, че основният документ за самоличност на българските граждани в страната остава личната карта.

Какво проверява: Намиране на конкретно сведение.

Внимавай: А (паспорт) също е документ за самоличност и е назован в текста, но не като основния.

Синонимите са думи с близко значение. В текста „договор“ и „споразумение“ назовават едно и също: първо се говори за договора, после за споразумението.

Какво проверява: Синоними.

Внимавай: Б (паспорт, заявление) е подвеждащ, защото и двете думи са за документи. Значенията им обаче са различни.

Изречението има едно сказуемо: „няма да се различават“. Едно сказуемо значи просто изречение.

Какво проверява: Изречение по състав.

Внимавай: „Съществуващите“ прилича на глагол, но е причастие и не е сказуемо. Затова изречението не е сложно.

„Съществуващите“ е от глагола „съществувам“, с наставка „-щ-“. Причастията с „-щ-“ са сегашни деятелни.

Какво проверява: Причастия.

Внимавай: Г (минало страдателно) може да подведе, защото и то пояснява съществително. То обаче завършва на „-н“ или „-т“, например „подписан“, „взет“.

Подчертаното местоимение „който“ свързва подчиненото изречение с главното и замества „родител, настойник или попечител“. Такова местоимение е относително.

Какво проверява: Видове местоимения.

Внимавай: А (показателно) е подвеждащ: показателните местоимения („този“, „онзи“) посочват, а не свързват две изречения.

В изречението „искане“ има прилагателно пред себе си („писменото искане“) и назовава нещо: документа, който се подава. Затова е съществително име.

Какво проверява: Части на речта: отглаголно съществително.

Внимавай: В (глагол) е подвеждащ, защото думата идва от „искам“. Тук обаче тя не изразява действие, а назовава предмет.

Формите „трябва да подадат“ и „полага“ съобщават за действия като за факт. Това е изявително наклонение.

Какво проверява: Глаголни наклонения.

Внимавай: Б (повелително) е подвеждащ заради „трябва“. „Трябва да подадат“ казва какво е задължително, но не е заповед към някого. Повелителната форма би била „подайте“.

Главното изречение казва какво трябва да направят непълнолетните. Сказуемото му е съставно: „трябва да подадат“.

Какво проверява: Сказуемо в главното изречение.

Внимавай: „Полага“ също е сказуемо, но е в подчиненото изречение, което започва с „който“.

„Лично“ пояснява глагола (как да подадат?) и не се изменя. Това е наречие за начин.

Какво проверява: Части на речта: наречие.

Внимавай: „Писменото“ също прилича на дума за начин, но е прилагателно с член: пояснява съществителното „искане“.

Обособената част започва с причастието „предвидени“ и пояснява „случаите“. За да стане подчинено изречение, пред нея се слагат „които са“. Смисълът остава същият.

Какво проверява: Преобразуване на обособена част в подчинено изречение.

Внимавай: Задачата иска САМО подчиненото изречение. Грешка е да се препише цялото изречение или да се изпусне „които“.

Според текста непълнолетен (14–18 години) подава искането лично, но задължително в присъствието на родител, настойник или попечител, който се подписва в заявлението. Любомир е отишъл сам, без такъв възрастен, затова служителката отказва.

Какво проверява: Прилагане на информация от текста към случай.

Внимавай: „Не е навършил 14 години“ е грешно: той вече ги е навършил. Причината не е и в таксата, защото първата лична карта до 16 години е без такса.

Ключът дава 14 точки за задачата, без разбивка; тук броим по 1 точка за всяка поправка. Отдолу са 14-те места по ключа и правилото зад всяко.

1. 1. Конструктора → Конструкторът (членуване)

   Думата е подлог (кой изобретява?), затова е с пълен член.

2. 2. Йорданов, изобретява → Йорданов изобретява (пунктуация)

   Между подлога и сказуемото не се пише запетая.

3. 3. изубретява → изобретява (правопис)

   В корена е „-обрет-“, както в „изобретение“ и „изобретател“: пише се „о“, не „у“.

4. 4. вазглавница → възглавница (правопис)

   Представката е „въз-“, както във „възможност“ и „възраст“.

5. 5. възглавница но → възглавница, но (пунктуация)

   Пред противопоставителния съюз „но“ се пише запетая.

6. 6. със → с (правопис)

   „Със“ се пише само пред думи, които започват със „с“ или „з“. „Безопасността“ започва с „б“.

7. 7. безопастността → безопасността (правопис)

   Думата е „без“ + „опасност“. Проверява се с „опасен“: „т“ след „с“ няма.

8. 8. самолета цели → самолета, цели (пунктуация)

   Обособената част („свързано с…“) се отделя със запетаи от двете страни. Втората запетая е след „самолета“.

9. 9. претпазването → предпазването (правопис)

   Представката е „пред-“. Чува се „т“, но се пише „д“.

10. 10. По късно → По-късно (правопис)

    „По-“ за сравнителна степен се пише с малко тире.

11. 11. ваведено → въведено (правопис)

    Представката е „въ-“, както във „въвеждам“.

12. 12. телефонният → телефонния (членуване)

    „Телефонния секретар“ е допълнение (създава какво?), затова е с кратък член.

13. 13. възможнос → възможност (правопис)

    Думата завършва на „-ост“, както „младост“. „Т“ се пише, макар да не се чува.

14. 14. едновремено → едновременно (правопис)

    „Едновременно“ идва от „едновременен“: основата „времен-“ и наставката „-н-“ дават две „н“.

Какво проверява: Правопис, пунктуация и членуване.

Внимавай: Препиши целия текст, а не само поправените думи. Не добавяй запетаи „за всеки случай“: излишната запетая също е грешка.

И в „Хайдути“, и в „На прощаване в 1868 г.“ има образ на майката и образ на дружината, на хората, с които героят тръгва на борба.

Какво проверява: Общи образи в две творби.

Внимавай: В е подвеждащ, защото вуйчото е важен герой, но само в „Хайдути“. Въпросът иска образи, които ги има и в двете творби.

В „Българският език“ говорителят противопоставя хулителите на родния език на своята обич и възхвала към него. Това е конфликтът между обругаването и утвърждаването на родното.

Какво проверява: Конфликт в творба.

Внимавай: Б е подвеждащ, защото и „Братчетата на Гаврош“ е творба с противопоставяне. Там то е между бедност и богатство, а не около родното.

Във финала на „Немили-недраги“ разказвачът казва какво е станало с Македонски след Освобождението: героят от боя при Гредетин е останал с изсъхнала ръка и работи като разсилен в канцелария. Така повестта внушава, че хората, които са се борили за свободата, са забравени.

Какво проверява: Внушение чрез съдбата на герой.

Внимавай: Г е подвеждащ, защото Огнянов е герой на борбата. Главата „Представлението“ обаче е преди Освобождението и не казва нищо за съдбата му след него.

На изпита в „Радини вълнения“ Стефчов обърква ученичките на Рада и я излага пред всички. Огнянов се намесва и пита децата по-просто, за да помогне на тях и на нея. Серафим дава парите си на човек в беда. И двамата помагат на друг, щом видят болката му: това са човечност и отзивчивост.

Какво проверява: Качества на герои от две творби.

Внимавай: Във всеки от другите варианти има поне едно качество, което не пасва на нито един от двамата: горделивост, пресметливост, надменност.

Изречението е от „Немили-недраги“ и стои при смъртта на Странджата, стария хъш, който умира в бедност в чужбина. Разказвачът нарича такива хора „предтечи“ на свободата (Иван Вазов, „Немили-недраги“).

Какво проверява: Разпознаване на творба по цитат.

Внимавай: Г е подвеждащ, защото и Ботевите четници загиват за свободата. Но в „Една българка“ няма такова изречение, а въпросът пита за конкретен цитат.

В „Една българка“ баба Илийца решава да сподели тайната си с игумена и разчита на неговата помощ, за да спаси четника. Твърдението, че се надява на подкрепата му, е вярно.

Какво проверява: Вярно твърдение за изучена творба.

Внимавай: Всеки от другите варианти има една невярна подробност. А: в „По жицата“ за болното момиче разказва бащата, не майката. Б: в „По жътва“ песента на Пенка слушат Никола, майка му и сестра му, а не баща му и майката на девойката. В: в „Немили-недраги“ Странджата е бил знаменосец, не войвода.

Ключът дава 4 точки за таблицата; тук броим по 1 точка за всяко вярно име. А: Моканина от „По жицата“ не остава равнодушен към бедата на непознатото семейство и подкрепя надеждата им. Б: Чавдар от „Хайдути“ още като дете иска да следва примера на баща си. В: Калина от „Неразделни“ последва любимия си в смъртта. Г: Пенка от „По жътва“ пее за любовта си и загива от тежкия труд на нивата.

Какво проверява: Разпознаване на герой по характеристика.

Внимавай: Задачата иска името на героя, а не заглавието на творбата.

Цитатът показва колко силно баба Илийца се тревожи за четника и колко много иска да го спаси. „Криле“ и „хвръкне“ (Иван Вазов, „Една българка“) са в преносен смисъл: тя би направила и невъзможното. Така разказвачът показва и своята оценка за обикновената жена, готова да помогне на борец за свобода.

Пълният отговор:

• Назовал съм чувството на баба Илийца: тревога, загриженост за четника.
• Обяснил съм преносния смисъл на „криле“ и „хвръкне“ (Иван Вазов, „Една българка“): желанието ѝ да го спаси на всяка цена.
• Казал съм какво внушава цитатът: оценката на разказвача за героинята и нейната готовност да помогне.
• Отговорът е в 3–4 изречения, без преразказ на сюжета и без правописни грешки.

Ключът на МОН дава 6 точки и примерни насоки, но не казва как се разпределят точките. Насоките тук са написани от Diplo.

Какво проверява: Тълкуване на цитат в кратък текст.

Внимавай: Не преразказвай сцената. Обясни какво чувство показват думите и защо „криле“ и „хвръкне“ (Иван Вазов, „Една българка“) не са в буквален смисъл.