НВО по БЕЛ, 7. клас — 18 юни 2025, вариант 2

Текстът съобщава за актуален обществен въпрос, дава данни на ЮНЕСКО, разказва за телевизионен репортаж и цитира мнения на хора. Така пишат вестниците, новинарските сайтове и телевизиите. Това е медиен текст.

Какво проверява: Видове текстове.

Внимавай: Б (научен) може да подведе заради числата. Научният текст обаче обяснява понятия с термини, а целта тук е да осведоми широка публика.

Твърдението, че учениците остават без връзка с родителите си, е довод против забраната. Така мислят хората, които искат телефоните да останат. Затова А не е аргумент в полза на правилото.

Какво проверява: Въпрос с „НЕ“: аргумент за и против.

Внимавай: Б, В и Г са ползи от правилото, които текстът назовава: повече общуване, игра навън, по-малко разсейване. Те са аргументи „за“ и не са отговорът.

Текстът изброява три практики: телефонът стои настрани с изключен звук, учителят го събира за всеки час или той се заключва в шкафче. За задържане след края на учебния ден не се говори: в репортажа телефонът се пази до края на деня.

Какво проверява: Въпрос с „НЕ“: точно четене.

Внимавай: Г прилича на подробност от текста, но една дума е сменена: „до края“ е станало „след края“. При такива задачи сравнявай дума по дума.

Анкетата показва какво мислят 1285 души за телефоните в час, а текстът разказва за правилата и за мненията на хората. Двата източника са по една и съща тема и се допълват.

Какво проверява: Връзка между текст и графика.

Внимавай: Г смесва числата: 2,2% са хората, на които „им е все едно“, а не подкрепящите забраната.

Най-малкият дял в анкетата, 1,8%, е за забрана на телефоните в час само за учениците до 4. клас. Значи подкрепящите това са най-малко.

Какво проверява: Четене на графика.

Внимавай: Г е подвеждащ: 47,6% е най-големият дял, но е под половината (под 50%). „Повече от половината“ не е вярно.

Антонимите са думи с противоположно значение. „Враг“ и „приятел“ са точно такава двойка.

Какво проверява: Антоними.

Внимавай: Думите във В („правило – забрана“) са свързани по смисъл, но не са противоположни: забраната е вид правило.

„Е забравил“ е от спомагателния глагол „съм“ в сегашно време („е“) и минало свършено деятелно причастие („забравил“). Така се образува миналото неопределено време.

Какво проверява: Глаголни времена.

Внимавай: Б (минало предварително време) би било „беше забравил“: там спомагателният глагол е в минало време.

Условното наклонение се образува с „бих, би…“ и минало свършено деятелно причастие: „би тичала“. Само в Б има такава форма.

Какво проверява: Глаголни наклонения.

Внимавай: В („щеше да тича“) е бъдеще време в миналото, а Г („била тичала“) е преизказна форма. И двете могат да се объркат с условното наклонение, но не са такова.

„Сега“ отговаря на въпроса „кога?“, пояснява глагола („се обявява“) и не се изменя. Това е наречие.

Какво проверява: Части на речта: наречие.

Внимавай: Б (предлог) не е възможен: предлогът стои пред съществително и сам не отговаря на въпрос.

В изречението има три сказуеми: „признава“, „е била“ и „се обявява“. Частта с „че“ е подчинена, а частта с „но“ е свързана без подчинение (съчинение). Щом има и подчинение, и съчинение, изречението е сложно смесено.

Какво проверява: Изречение по състав.

Внимавай: В (сложно съставно) е подвеждащ, ако се спре до „че…“. Частта след „но“ добавя и съчинителна връзка.

„Си“ в „приятелите си“ е кратка форма на възвратно-притежателното местоимение: приятелите са на подлога, на сина. Пълната форма е „своите“, затова „своите приятели“ пази смисъла.

Какво проверява: Възвратно-притежателно местоимение.

Внимавай: Б (приятелите им) променя смисъла: „им“ значи „на тях“, т.е. на други хора, а не на сина.

„Синът ѝ“ значи „нейният син“. Местоимението „ѝ“ пояснява съществителното „синът“ и отговаря на въпроса „чий?“. Пояснението към съществително е определение.

Какво проверява: Части на изречението.

Внимавай: В (допълнение) е подвеждащ, защото „ѝ“ прилича на кратката форма в „казах ѝ“, която е допълнение. Тук е след съществително и показва притежание.

Съставното сказуемо е „е спокоен“: свързващ глагол „съм“ („е“) и прилагателно („спокоен“). Другите две сказуеми, „общува“ и „играе“, са прости.

Какво проверява: Съставно именно сказуемо.

Внимавай: Грешка е да се запише само „спокоен“ (без „е“) или да се добавят „общува“ и „играе“. Задачата иска САМО съставното сказуемо.

Еднородни са части с една и съща роля, които отговарят на един и същ въпрос. Какво е забравил? „Тетрадка или учебник“: две допълнения, свързани с „или“.

Какво проверява: Еднородни части.

Внимавай: „Ми се обаждаше“ и „да ми каже“ не са еднородни: те не отговарят на един и същ въпрос.

Подчертаното подчинено изречение се превръща в деепричастен оборот: „като“ отпада, а глаголът става деепричастие („откъсвайки се“). Смисълът остава същият.

Какво проверява: Преобразуване на подчинено изречение в обособена част.

Внимавай: Грешка е да се препише подчиненото изречение без промяна или да се смени с причастие („откъснати от реалността“): то променя смисъла.

В текста има два документа, според които училището ограничава телефоните: Законът за предучилищното и училищното образование и правилникът на самото училище.

Какво проверява: Извличане на информация от текст.

Внимавай: Данните на ЮНЕСКО не са документ, по който работи българското училище. Те само показват какво става в Европа.

Ключът дава 14 точки за задачата, без разбивка; тук броим по 1 точка за всяка поправка. Отдолу са 14-те места по ключа и правилото зад всяко.

1. 1. претставим → представим (правопис)

   Представката е „пред-“. Чува се „т“, но се пише „д“.

2. 2. животът → живота (членуване)

   „Живота“ е допълнение (да си представим какво?), затова е с кратък член.

3. 3. във → в (правопис)

   „Във“ се пише само пред думи, които започват с „в“ или „ф“. „Съвременния“ започва със „с“.

4. 4. Неможе → Не може (правопис)

   „Не“ пред глагол се пише отделно.

5. 5. бесценен → безценен (правопис)

   Представката е „без-“ (без цена). „З“ се пише, макар да се чува „с“.

6. 6. помошник → помощник (правопис)

   Думата идва от „помощ“, затова е с „щ“.

7. 7. вазможност → възможност (правопис)

   Представката е „въз-“, както във „възглавница“ и „възраст“.

8. 8. интелект съперничат → интелект, съперничат (пунктуация)

   Обособената част („даващи възможност…“) се отделя със запетаи от двете страни. Втората запетая е след „интелект“.

9. 9. съперничът → съперничат (правопис)

   В трето лице, множествено число след „ч“ окончанието е „-ат“, не „-ът“: „те съперничат“, както „те мълчат“.

10. 10. най модерните → най-модерните (правопис)

    „Най-“ за превъзходна степен се пише с малко тире.

11. 11. функций → функции (правопис)

    Множественото число на „функция“ е „функции“, с „и“ накрая.

12. 12. особенно → особено (правопис)

    От „особен“ с „-о“: „особено“. Второ „н“ няма откъде да дойде.

13. 13. възрасните → възрастните (правопис)

    Думата идва от „възраст“, затова „т“ се пише, макар да не се чува.

14. 14. придизвикателство → предизвикателство (правопис)

    Представката е „пред-“ (предизвикам), не „при-“.

Какво проверява: Правопис, пунктуация и членуване.

Внимавай: Препиши целия текст, а не само поправените думи. Не добавяй запетаи „за всеки случай“: излишната запетая също е грешка.

В „Неразделни“ волята на родителите разделя двамата влюбени и това завършва със смъртта им. Конфликтът между поколенията в патриархалния свят има трагичен край.

Какво проверява: Тема на творба.

Внимавай: Г („По жътва“) също завършва със смърт, но тя не идва от спор между поколенията. Там смъртта е свързана с тежкия труд на нивата.

В „Хубава си, моя горо“ говорителят казва, че който е оставил родната гора, не може да я забрави, и тя буди скръб в сърцето. В „Заточеници“ изгнаниците се сбогуват с родния бряг. И в двете творби мъката от раздялата с родината е основен мотив.

Какво проверява: Общ мотив в две творби.

Внимавай: Б е подвеждащ, защото и в двете творби има страдание. В „Братчетата на Гаврош“ обаче децата не са разделени с родината си: страданието им е от бедността.

Още заглавието е призив: „Стани, стани“ (Добри Чинтулов, „Стани, стани, юнак балкански“). Стихотворението зове народа да се събуди и да се вдигне на борба срещу робството.

Какво проверява: Основна идея на стихотворение.

Внимавай: В звучи възможно, защото в стихотворението се говори за Балкана. Природата обаче не е основната идея: тя е част от призива.

Думите са за Лазо от „Косачи“ на Елин Пелин. Лазо е оставил любимата си Пенка в селото и е тръгнал с другите косачи да изкарва пари далеч от дома. „Печалба“ (Елин Пелин, „Косачи“) тук значи такава работа, а „пуста“ показва горчивината му: тръгнал е от нужда, защото годините са тежки.

Какво проверява: Разпознаване на герой по цитат.

Внимавай: А (Серафим) може да подведе, защото и в „Серафим“ става дума за изкарани с труд пари. Думите обаче са от „Косачи“: в тях Лазо мисли за Пенка, която е оставил в селото.

Еню пита как може да се дадат пари на непознат. Въпросът му не съдържа съчувствие, а учудване: той не разбира постъпката на Серафим. Такова отношение е недоумение.

Какво проверява: Отношение, изразено в реплика.

Внимавай: А (състрадание) е подвеждащ, защото цялата творба е за състраданието на Серафим. В думите на Еню обаче то го няма.

Финалът на „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ е горчив: говорителят съжалява, че много българи не познават и не ценят красотата на родината си. Затова Б е вярно.

Какво проверява: Вярно твърдение за изучена творба.

Внимавай: А е подвеждащ: в „Братчетата на Гаврош“ говорителят не е безразличен към децата. Стихотворението е пълно със съчувствие към тях.

Ключът дава 4 точки за таблицата; тук броим по 1 точка за всяко вярно заглавие. А: в „Хубава си, моя горо“ гората е образ на родното, с което връзката не се къса. Б: в „Художник“ изкуството превръща бедността в красота и богатство. В: в „По жътва“ жегата и богатата нива са фон на смъртта на девойката. Г: в „Опълченците на Шипка“ говорителят възпява миналото и отхвърля клеветата, че свободата е получена даром.

Какво проверява: Разпознаване на творба по твърдение.

Внимавай: Пиши заглавието точно и цялото: „Хубава си, моя горо“, а не „Моя горо“.

Задачата проверява дали разбираш какво казват думите на Серафим за него. Той е дал всичко, което има, но не смята това за нещо особено. Думите показват скромност и чисто сърце: Серафим помага, без да чака благодарност, и не вижда в постъпката си подвиг.

Пълният отговор:

• Назовал съм качествата на Серафим, които думите показват: скромност, доброта, чисто сърце.
• Обяснил съм, че той помага искрено и без да чака отплата.
• Казал съм, че Серафим не вижда в постъпката си нищо изключително.
• Отговорът е в 3–4 изречения, без преразказ на сюжета и без правописни грешки.

Ключът на МОН дава 6 точки и примерни насоки, но не казва как се разпределят точките. Насоките тук са написани от Diplo.

Какво проверява: Тълкуване на цитат в кратък текст.

Внимавай: Не преразказвай какво прави Серафим. Задачата пита какво внушават думите му, в 3–4 изречения.