НВО по БЕЛ, 7. клас — 17 юни 2026, вариант 1

Текстът проследява седемте години на Йовков в Букурещ: работата му, квартирите на семейството, творбите, написани там, и паметта за него днес. Само А обхваща всички тези части.

Какво проверява: Тема на информационен текст.

Внимавай: В изглежда вярно, защото в текста има много за творбите от Букурещ. Те обаче са само една от частите. Темата трябва да покрива целия текст, не един абзац.

Текстът казва обратното на Б: след много тревоги за Йовков в Букурещ настъпва значително по-спокоен период и тогава той е назначен за втори секретар. Затова Б не е вярно и е отговорът.

Какво проверява: Въпрос с „НЕ“: сравняване на твърдение с текста.

Внимавай: При въпрос с „НЕ“ се търси невярното твърдение. А, В и Г са верни според текста, затова не са отговорът. Подчертай „НЕ“, преди да четеш вариантите.

Текстът казва откъде идва вдъхновението за „Старопланински легенди“: от детските спомени на Йовков от Жеравна и от фолклора, т.е. от легендите и народните песни. Б казва същото с други думи.

Какво проверява: Намиране на точно твърдение в текста.

Внимавай: В е подвеждащ: училището в Букурещ носи името на Йовков от 1998 г., а 2024 г. е годината на документалния филм. Една сменена година прави твърдението невярно.

Текстът разказва за престоя на Йовков в Румъния, а таблицата дава мястото на създаване и годината на публикуване на осем негови творби. В описва точно какво дава всеки от двата източника.

Какво проверява: Сравняване на текст и таблица.

Внимавай: А звучи вярно, но в него има „само“. Текстът разказва и за семейството и квартирите, а таблицата включва и творби, създадени в София.

Годината 1927 за „Старопланински легенди“ е и в текста, и в таблицата. Това е единственото сведение от вариантите, което е и в двата източника.

Какво проверява: Информация, която я има и в текста, и в таблицата.

Внимавай: Б е само в текста: таблицата не казва нищо за работата на Йовков в легацията. Проверявай всеки вариант поотделно и в двата източника.

Формата „е създал“ е от спомагателния глагол „съм“ в сегашно време („е“) и минало свършено деятелно причастие („създал“). Така се образува миналото неопределено време.

Какво проверява: Глаголни времена.

Внимавай: Б (минало предварително време) е подвеждащ, защото и то има причастие. Там обаче спомагателният глагол е в минало време: „беше създал“.

„Жена му“ означава „неговата жена“. Кратката форма „му“ стои след съществително и показва на кого е нещо. Това е притежателно местоимение.

Какво проверява: Видове местоимения.

Внимавай: А е подвеждащ, защото „му“ съвпада по форма с кратката форма на личното местоимение („казах му“). Решава смисълът: тук „му“ отговаря на въпроса „чия?“.

В изречението „тревоги“ означава грижи и безпокойство заради уволненията. Най-близо по значение е „притеснения“, и смисълът на изречението не се променя.

Какво проверява: Значение на дума в изречението; синоними.

Внимавай: Б и Г (безредици, размирици) назовават неспокойствие в обществото, например бунт, а не грижите на един човек.

Питаме „какво настъпва?“ и отговорът е „период“. Думата, която назовава кой или какво извършва действието на сказуемото, е подлог.

Какво проверява: Части на изречението.

Внимавай: Б (допълнение) може да подведе, защото „период“ стои след глагола. Мястото не решава: в българския език подлогът може да е и след сказуемото.

„Свързани“ е образувано от глагола „свържа“ и пояснява съществителното „тревоги“ (какви тревоги?). Това е минало страдателно причастие.

Какво проверява: Причастия.

Внимавай: Г „по-спокоен“ също пояснява съществително, но е прилагателно име в сравнителна степен. Причастието идва от глагол, а „спокоен“ не идва от глагол.

В изречението има три сказуеми: „включва“, „започва да публикува“ и „обединява“. Частта с „които“ е подчинена на главното изречение, а частта с „а по-късно“ е свързана със съюза „а“, без подчинение. Щом има и подчинение, и съчинение, изречението е сложно смесено.

Какво проверява: Изречение по състав.

Внимавай: В (сложно съставно) е подвеждащ: вижда се „които“ и броенето спира. Частта след „а“ добавя и съчинителна връзка.

„Първоначално“ отговаря на въпроса „кога?“ и пояснява глагола („започва да публикува“). Не се изменя по род и число. Такава дума е наречие.

Какво проверява: Части на речта: наречие.

Внимавай: А е подвеждащ заради окончанието -о, като в „първоначално решение“. Там думата е до съществително и е прилагателно. Тук е до глагол.

Съставното сказуемо е „започва да публикува“: глаголът „започва“ показва началото на действието, а „да публикува“ казва какво е самото действие. Само „започва“ не казва какво върши писателят; смисълът е в двете заедно.

Какво проверява: Съставно глаголно сказуемо.

Внимавай: Грешка е да се запише само „публикува“ или да се добавят думи след него („…като самостоятелни произведения“). Те не са част от сказуемото.

Условното наклонение се образува с „бих, би, би, бихме, бихте, биха“ и минало свършено деятелно причастие. Кой снима? „Екип“: трето лице, единствено число, мъжки род. Затова е „би снимал“.

Какво проверява: Условно наклонение.

Внимавай: „Щеше да снима“ е бъдеще време в миналото, не условно наклонение. „Биха снимали“ не се съгласува с подлога „екип“.

Обособената част е причастен израз, който пояснява „филм“ и е отделен със запетаи. Може да се замени с подчинено изречение: „който е посветен на…“.

Какво проверява: Обособена част.

Внимавай: Частта с „когато“ също е между запетаи, но има свое сказуемо („снима“). Това е подчинено изречение, не обособена част.

В таблицата най-ранната година на публикуване е 1921 г. Тя е на разказа „Съд“. Задачата иска САМО заглавието.

Какво проверява: Извличане на информация от таблица.

Внимавай: В текста най-напред се споменава друг разказ, но той е публикуван по-късно. Отговорът е в таблицата, в колоната с годините.

Ключът дава 14 точки за задачата, без разбивка; тук броим по 1 точка за всяка поправка. Отдолу са 14-те места по ключа и правилото зад всяко.

1. 1. Във → В (правопис)

   „Във“ се пише само пред думи, които започват с „в“ или „ф“.

2. 2. някой → някои (правопис)

   „Някои“ е множествено число („някои разкази“), а „някой“ е единствено („някой разказ“). Тук се има предвид няколко от разказите, затова по ключа е „някои“.

3. 3. си, Йовков → си Йовков (пунктуация)

   Обстоятелственото пояснение в началото на изречението не се отделя със запетая от подлога.

4. 4. образът → образа (членуване)

   „Образа“ е допълнение (рисува какво?), а не подлог, затова е с кратък член.

5. 5. не пристъпния → непристъпния (правопис)

   „Не“ се пише слято, когато заедно с думата образува нова дума с ново значение: „непристъпен“ значи „до който трудно се стига“.

6. 6. Балкан но → Балкан, но (пунктуация)

   При „не само…, но и…“ пред „но“ се пише запетая.

7. 7. необикновенния → необикновения (правопис)

   В основата „необикновен-“ има едно „н“. Членът „-ия“ не добавя второ.

8. 8. свойте → своите (правопис)

   Формата за множествено число с член е „своите“ (като „моите“, „твоите“).

9. 9. претставя → представя (правопис)

   Представката е „пред-“. Чува се „т“, но се пише „д“, както в „преди“.

10. 10. цялосно → цялостно (правопис)

    Думата идва от „цялост“, затова „т“ се пише, макар да не се чува.

11. 11. животът → живота (членуване)

    „Живота“ е допълнение (представя какво?), затова е с кратък член.

12. 12. човека раскривайки → човека, разкривайки (пунктуация)

    Деепричастният оборот („разкривайки…“) се отделя със запетая.

13. 13. раскривайки → разкривайки (правопис)

    Представката е „раз-“. Пред „к“ се чува „с“, но се пише „з“.

14. 14. същноста → същността (правопис)

    „Същност“ + член „-та“: „т“ от основата остава.

Какво проверява: Правопис, пунктуация и членуване.

Внимавай: Препиши целия текст, а не само поправените думи. Не добавяй запетаи „за всеки случай“: излишната запетая също е грешка.

И в „По жицата“, и в „Серафим“ герой помага на непознати, защото усеща чуждата болка. Моканина подкрепя надеждата на семейството с болното момиче, а Серафим дава парите си на човек в беда. Благородството и в двете е от състрадание.

Какво проверява: Мотив в две творби.

Внимавай: А е подвеждащ, защото и двете творби в него говорят за силни чувства. В „Неразделни“ обаче основното е любов, по-силна от смъртта, а не състрадание към непознат.

В „Косачи“ лятната нощ над полето, мракът, звездното небе, огънят и тайнствените води на Марица създават приказна, загадъчна атмосфера. В нея Благолажа разказва своите чудни истории.

Какво проверява: Роля на пейзажа.

Внимавай: В („Хубава си, моя горо“) също рисува природа, но там гората е образ на родния край и на тъгата по него, а не на приказна тайнственост.

Лирическият говорител в „Българският език“ не е равнодушен към хулителите на езика: той спори с тях и защитава езика. Затова Б не е вярно и е отговорът.

Какво проверява: Лирически говорител; въпрос с „НЕ“.

Внимавай: А, В и Г са верни за стихотворението. При въпрос с „НЕ“ търсиш единственото невярно твърдение.

В „По жътва“ Пенка жъне под силното слънце и умира на нивата. Трудът по жътва ѝ струва живота: жътвата и жертвата са неразривно свързани.

Какво проверява: Тълкуване на смисъла на творба.

Внимавай: Б е подвеждащ, защото в творбата има и труд, и любов. Те обаче не са противопоставени: Пенка пее за любовта си, докато жъне.

Баба Илийца от „Една българка“ не се отказва, когато среща препятствия, и сама търси изход, за да спаси четника. Характеристиката се отнася за нея.

Какво проверява: Характеристика на герой.

Внимавай: Г е подвеждащ: Калина от „Неразделни“ е вярна и силна, но не преодолява трудностите. Тя избира да последва любимия си в смъртта.

В „На прощаване в 1868 г.“ говорителят е станал хайдутин и още в първия стих моли майка си да не плаче и да не тъжи. После я моли да му прости, а баща му и братята му скърбят за него. Изборът му носи мъка на близките и не е приет от всички като правилен, затова В е вярно.

Какво проверява: Вярно твърдение за изучена творба.

Внимавай: А е подвеждащ: в „Хайдути“ малкият Чавдар не следва вуйчо си, а примера на баща си.

Ключът дава 4 точки за таблицата; тук броим по 1 точка за всяко вярно заглавие. А: в „Неразделни“ двамата млади избират любовта си напук на правилата на общността. Б: в „Серафим“ кроткият и странен герой дава всичко, което е изкарал, на човек в беда. В: в „Братчетата на Гаврош“ бедните деца са на фона на блясъка и безразличието на големия град. Г: в „Немили-недраги“ хъшовете живеят в чужда страна в глад и лишения.

Какво проверява: Разпознаване на творба по твърдение.

Внимавай: Пиши заглавието точно. „Немили-недраги“ е с малко тире, а „Братчетата на Гаврош“ е цяло заглавие, не само „Гаврош“.

Задачата проверява дали разбираш какво казва репликата за героя и за смисъла на творбата. В „Косачи“ Лазо не вижда смисъл в чудните истории на Благолажа: те не му помагат в тежкия делник. Той вярва само на суровата действителност и не може да се откъсне от грижите си.

Пълният отговор:

• Казал съм какво не приема Лазо: смисъла на чудните истории на Благолажа.
• Обяснил съм защо: според него те не помагат в трудния живот.
• Казал съм какво показва това за Лазо: вярва само на действителността и не може да се откъсне от грижите.
• Отговорът е в 3–4 изречения, без преразказ на сюжета и без правописни грешки.

Ключът на МОН дава 6 точки и примерни насоки, но не казва как се разпределят точките. Насоките тук са написани от Diplo.

Какво проверява: Тълкуване на цитат в кратък текст.

Внимавай: Не преразказвай сюжета и не пиши само едно изречение. Нужни са 3–4 изречения, които обясняват смисъла на думите.